Асен Златаров

Фиг. 1. Завъртете модела с плъзгане, увеличете с щипване.

Асен Златаров е роден на 16 февруари 1885 г. (4 февруари по стар стил) в Хасково, в семейството на Теофана и Христо Златарови. Баща му почива, когато Асен е едва на петнадесет години. След година химия в Софийския университет (1903–1904) той заминава за Женева, където завършва през 1907 г., а през 1908 г. защитава докторат по химия и физика в Гренобъл.

През 1909–1910 г. специализира химия на храните в Мюнхен и се връща в Софийския университет, където преподава в продължение на четвърт век. От 1935 г. е редовен професор. Освен учен, Златаров е писател, литературен критик и публицист — автор на лиричната проза „Цветя за него“ и „Песен за нея“ и на романа „В града на любовта“.

Той вярва, че науката трябва да служи на хората. За десетина години изнася над хиляда лекции из цялата страна, а през 1933 г. заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров и други учредява Комитет за защита на евреите.

Умира на 22 декември 1936 г. във Виена след операция. Името му носят училища, болници и университетът в Бургас.

Филмът

Режисьор: Зорница Златева · Филмът е създаден с помощта на изкуствен интелект

Паметта

В Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково (ул. „Тимок“ 97) паметта на патрона пазят два паметника. Новата мемориална плоча-релеф е изработена от бронз и мрамор: лицето и ръката са от бронз, а останалата част на фигурата – от мрамор. В двора на училището стои и по-старият бюст-паметник, изработен от камък.

Мемориална плоча-релеф на Асен Златаров от бронз и мрамор — Фиг. 2. Мемориална плоча-релеф, изработена от бронз и мрамор.

Каменен бюст-паметник на Асен Златаров в двора на училището — Фиг. 3. Бюст-паметник, изработен от камък.

Гимназията

Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково носи името на своя съгражданин от 1985 г., когато се навършват 100 години от рождението му. Девизът на училището е взет от думите на патрона: „Денят таи това, което утре ще изгрее“.

Гимназията е създадена със заповед от 10 април 1971 г. като самостоятелна политехническа гимназия с преподаване на немски език. На 15 септември 1971 г. в нея постъпват 167 ученици, а първи директор е Васил Иванов. През 1982 г. е въведен английски, през 1983 г. — френски, а от учебната 2009/2010 г. — испански език. От 2017 г. училището носи името Езикова гимназия.

Днес в гимназията учат около 900 ученици при 64 учители. Профилите включват биология и химия; география, икономика и предприемачество; български език и литература с история; математика и информационни технологии, както и природни науки и чужди езици. Сред традициите на училището са празникът на патрона, карнавалът, Седмицата на франкофонията и испанската фиеста, коледните и пролетните благотворителни базари и изпращането на абитуриентите.

Адрес: ул. „Тимок“ 97, 6300 Хасково
Езици: немски, английски, френски, испански

Към сайта на гимназията

Науката

Златаров е смятан за основоположник на биохимията и броматологията — науката за храните — в България. Докторатът му е посветен на багрилата от групата на индулините, но интересът му бързо се насочва към химията на живия организъм и на храненето.

От 1918 г. той изследва соята и до края на живота си публикува редица трудове за нея. През 1923 г. в София излиза книгата му на немски език „Die Genussmittel Bulgariens“. Пише и учебници и научни трудове по хранене, ензимохимия, стимулиране на растенията и синтетична органична химия.

Златаров е и неуморен популяризатор на науката: редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“, както и поредицата „Наука и живот“, и изнася лекции в читалища из цялата страна. Във Велико Търново е смятан за истинския вдъхновител на първия голям народен университет.

Лабораторен опит: хванете момента

Играта е вдъхновена от „реакцията на Златаров“ — цветна качествена реакция, открита от проф. Асен Златаров, с която се доказва азотиста киселина и нейните соли (нитрити). Като реагент се използва багрилото неутрално червено. Методът е изключително чувствителен: открива дори 0,00005 г азотиста киселина в 1 литър вода. Затова се прилага при анализ на питейни води — наличието на нитрити показва гнилостни процеси в самата вода или в почвата, през която тя минава.

Като всеки химик, и вие трябва да уловите точния миг, в който разтворът променя цвета си. Изчакайте, докато течността в колбата се оцвети, и натиснете бутона възможно най-бързо. Ако натиснете твърде рано, пробата се губи. Правят се пет проби.

Готови ли сте?

Литературата

Освен учен, Златаров е писател, поет и един от най-активните литературни критици на своето време. Започва със стихове: през 1905 г. издава сборника „Волни стихове“ под псевдонима „Ася“, а през 1908–1909 г. печата стихотворения в списание „Ново общество“. По-късно изоставя поезията, но запазва дълбоката си почит към художествената сила на българския език.

Най-известни са поемите му в проза „Цветя за него“ (1918) и „Песен за нея“ (1919) — лирични изповеди за любовта и вътрешния живот на човека, които предизвикват широк интерес и спорове. Автор е и на автобиографичния роман на идеите „В града на любовта“, вдъхновен от годините му в Париж.

Като критик пише в „Пряпорец“, „Слънце“ и „Литературен глас“ и участва в литературния кръг „Стрелец“. За него изкуството е социално явление, което трябва да служи на живота, а истинският критик трябва „от появата на това, което е днес, да изгражда перспективата за утре“. Пише за Ботев, Левски, Вазов, Алеко Константинов, Яворов, Дебелянов и Лилиев и е сред първите, които представят на българските читатели Анри Барбюс, Анатол Франс и Ромен Ролан. Оставя около 700 заглавия — статии, брошури и книги.

Избрани творби

1905: „Волни стихове“ стихове, под псевдонима „Ася“
1918: „Цветя за него“ поема в проза
1919: „Песен за нея“ поема в проза
1919: „Българският писател“ статия
1924: „Кому принадлежи Христо Ботев“ статия
1930: „Нравственият гений на Толстой“ есе
1931: „Общественик и гражданин“ статия
1932: „Гьоте“ есе
1934: „Самота“ есе за Яворов

Цитати

„Науката е велика освободителна сила и който не разбира тая нейна благодат, не разбира и същинското величие на човека.“

Асен Златаров

„Човек е роден, за да служи на живота в името на човека.“

Асен Златаров

„Младежта е съкровището на човечеството, най-свидният негов цвят и най-съкровената му надежда.“

Асен Златаров

„Дайте идеал на младите, идеал, който да задоволи тяхното сърце, идеал на човещина, идеал на правда и красота…“

Асен Златаров

„Идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен!“

Асен Златаров

„Денят таи това, което утре ще изгрее.“

Асен Златаров · Девиз на ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково

„Тя е за мене не само таблица, но и божествено стихотворение.“

Асен Златаров · За Периодичната система, по спомени на Константин Гълъбов, 1959 г.

„Акълът е необходим, но абсолютно нужно е и друго – труд…“

Асен Златаров · По спомени на акад. Кирил Братанов, 1985 г.

„Не признавам писани лекции; обичам хрумванията, импровизациите, дори лиричните отстъпления през време на лекцията.“

Асен Златаров · Из писмо от 1926 г.

„Но за България тъгувам. Не мога без нея, не мога!“

Асен Златаров · Из писмо от Париж, 1926 г.

„Страшно обичам българската земя и героизмът й, и народа й: българин съм до последната си фибра.“

Асен Златаров

„Какво богатство, какво чудо, каква сила е тя!“

Асен Златаров · За българския език, из прощалното му писмо, 6 декември 1936 г.

„…дори само това море да беше на тоя свят, пак би имало смисъл да се живее.“

Асен Златаров · По спомени на Константин Гълъбов, 1959 г.

„Изкуството е социално явление и трябва да служи на живота.“

Асен Златаров · „Общественик и гражданин“, 1931 г.

„Истинският критик трябва да предугажда и от появата на това, което е днес, да изгражда перспективата за утре.“

Асен Златаров · „Тяхната вина“, сп. „Пряпорец“, 1919 г.

„Песните на Яворов са наше изкупление.“

Асен Златаров · „Самота“, 1934 г.

„Стойността на биохимията е двояка – от една страна, тя дава завършек на построенията на природната философия и с това утвърждава мировъзрението на новия човек, от друга, дава в своите практически изводи средства за борба и охрана на човешкия живот от недъзи, що го дебнат.“

Асен Златаров · Встъпителна лекция „Живата материя“, 11 октомври 1920 г.

Към началото